Масажът - това е начин на лечение и профилактика на заболяванията. Същността му се състои в механично въздействие със специални техники върху повърхността на тялото или някой орган. Масажът се прави предимно с ръцете, но има и апаратен масаж, който се извършва с помощта на специални инструменти. Масажът е научно обоснован, доказан с дългосрочна практика, най-физиологичното оздравително средство за човешкия организъм. Той се използва както за превантивна мярка за цялостното укрепване на организма, така и в различни области на медицината: хирургия, ортопедия, гинекология, вътрешни болести, неврология и др.


   Лечебният масаж може да се използва като самостоятелен метод, но може да се използва и в комбинация с други методи за лечение. В медицински цели, масажът може да се извършва само с лекарско предписание. С помощта на масаж може да се облекчи умората, но могат и да се подготви тялото за голямо физическо натоварване, така че от масаж се нуждаят спортистите, също така и хората от тези професии, които се характеризират със значителен физически и психически стрес. Масажът е широко използван в хигиенни и козметични цели.


   Масажът е препоръчителен за всички здрави хора, но в зависимост от възрастта и реактивността на нервната система, подходът към всеки пациент трябва да бъде строго индивидуален. За по-възрастните и немощни хора, масажът трябва да отнеме по-дълъго време и по-интензивен, не всички техники за масаж са подходящи. Дори в древността масажът е известен като средство за лечение. Масажът е бил използван и от първобитните хора. Очевидно е, че поглаждането, търкането, мачкането на възпаленото място, първоначално е било чисто инстинктивно. Масажът е бил използван в най-ранните етапи на развитието на народната медицина. Установено е, че преди много векове, масажът е бил използван като лекарство от хора, живеещи на островите в Тихия океан.


   Историята на думата „масаж” е интересна. По този начин, някои автори смятат, че то идва от арабски „mass” или „masch” - «леко натискане, докосване”, а други смятат че от гръцки« »masso – „стискане с ръце”, а някои смятат че, от латински „масса” – „залепващо към пръстите” От най-древните времена масажът е бил част от лекарското изкуство. Масажните техники, са били описани за пръв път от индийците и китайците. Китай започва да прилага масажите в третото хилядолетие преди нашата ера. Тогава масажът е бил използван за лечение на ревматизъм, изкълчвания, премахване на умора, мускулни спазми, и т.н. При това, правейки масаж, китайците триели с ръцете си цялото тяло, с леко изстискване на мускулите и специални издърпване на ставите.


   При издърпване се чувало изпукване. В един от древните медицински трактати на Древна Индия, известна като "Аюрведа", подробни са описани масажните техники, използвани от индийците при различни болести. При това се измачква цялото тяло - от горните крайници до стъпалата. Индийците първи комбинират парните бани с масаж. По време на масаж в банята, на железен котлон се излива малко вода, която се изпарява и прониква в кожата на всеки човек. Когато тялото е достатъчно навлажнено, масажираният ляга на пода, а двама служители, по един от всяка страна, с различна сила изстискват релаксираните мускули на крайниците, а след това масажират корема и гръдния кош. След това, човекът се обърща и се прави масаж на задната повърхност на тялото. Както и в Индия и Китай масажът е бил провеждан от духовни служители. В допълнение, тези страни са създали училища, които преподават техники за масаж. В древен Китай, били положени началата на превантивната медицина. Там, в почти всички провинции били създадени медико-гимнастични училища, където били обучени лекарите които притежавали до съвършенство техника за масаж и лечебна гимнастика. В Северна и Южна Америка, и в Африка, също правели примитивни масажи. Туземците прилагали много прости техники за масаж при повече заболявания.


   Масажът е исползван и в древен Египет, Абисиния, Либия, Нубия. Той бил известен в тези страни още през 12 в. пр. Хр. В Египет, масажът бил комбиниран с влиянието на баня. От банята никой не излизал, ако не бил подложен на масаж. Човекът бил разтриван, разтяган, мачкан, стискан с ръце на различни части на тялото. Масажирали се всички стави. Първоначално масажирали човека в предната част, след това задната и страничната. Отделно от това са масажирали ръцете: огъване, разтягане на различни стави на цялата ръка, след това всеки пръст поотделно, а след това предмишниците, раменете, гърдите, гърба, с огъване в различни посоки. В допълнение на огъване, стречинг и масаж на ставите, използвали са размачкане и разтриване на всички останали мускули. Съдейки по изображенията, които са оцелели от древните барелефи и на някои египетски папируси, можем да заключим, че асирийци, персите, египтяните не са били само запознати с масажа, но и го исползвали за терапевтични цели. Така, по време на разкопките на гробниците на египетски командир е бил открит папирус, изобразяващ основни техники на масажа: поглаждане на прасеца, разтриване на стъпалото, потупване на мускулите на гърба и седалищните мускули.


   От Египет, масажът е широко разпространен в древна Гърция, където в комбинация с гимнастика заема важно място в изкуството за лекуване на заболяванията. Масажът е считан за един от основните елементи на гръцката медицина. Неговата употреба е задължителна. В "Одисей" на Омир, се разказва как Цирцея омачкваше Одисей в банята с масла и кремове, а жените търкали тялото на войниците преди битките. В древните барелефи изобразяващи Одисей, се показват масажни техники, използвани от древните гърци. Такиви добре известни гръцки лекари, като Херодикос, Хипократ и други, в техните писания, описват в детайли много техники за масаж. Тогава, масажът е бил използван с хигиенни и медицински цели (за лечение на заболявания на ставите и размествания). Хипократ (459-377 г. пр. Хр.) емпирично проверява всичките теоретични положения за масаж. В своите творби, той пише: „... артикулацията може да се стегне и отпусне с масаж. Триенето причинява свиване или релаксация на тъканите, което води до загуба на тегло или пълнота, сухо и често триене стяга, а меко, леко и умерено удебелява тъканите”.


   По времето на император Юлиан, масажът е бил също широко разпространен. В Древна Гърция, масажът е бил провеждан в баните, в съчетание с физически упражнения с активен или пасивен характер, с втриване на масла и кремове. В Древна Гърция се придава голямо значение на масажа и смятат, че той следва да се прилага не само в медицината, но също и в бита и спорта и го включват в училището и армията. Там съществували специални салони за грижа за кожата на лицето и ръцете, в които са правели хигиенични и козметични масажи.