Начини на употреба на билки и лечебните растения

Билките могат да се употребяват и в съвършено сурово състояние, като се стриват на прах (Pulverata) и се смесват с мед (по-рядко се разбъркват във вода). Това е така нареченият билкарски маджун. Той се взима по една супена лъжица сутрин, обед и вечер преди ядене. Някои корени приемаме не стрити на малки парчета, (напр. корен от змийска хурка – по 1 царевично зърно). Понякога семената и плодовете се приемат в сурово, прясно състояние (напр. семената на Juniperus’a боровинки и др.).

Друга форма за ползване на семената и плодовете са мармаладите и желетата, които се получават само след сваряване (напр. от бъз, шипка, черни боровинки и др.), или във вид на сиропи, приготвени след сваряване с мед – връхчетата на бора, хвойновия плод, резенето, теменугата и др.

Трета възможност са тинктурите – полезният извлек се получава след като съответната билкова част кисне точно определено време и при определени условия в спирт или спиртна напитка (напр. черни боровинки в ракия и др.)

Чайовете за бронхити, катари, кашлици и др. се правят чрез сваряване на билките и се пият колкото може по-топли (семена от дюли, салеп, цветен планинска чай, ружа, слез, подбел, бъз и др. Обикновено след чая е желателно да се стои на топло. За една чаша чай се взима най често 5-10 гр билка, слага се във вряща вода да кипне до една минута, сваля се от огъня и се оставя да истине до темцежда и се пие на малки глътки. Тези отвари имат благотворен ефект върху здравето ви.

Салеп се приготвя по следния начин:
В 1 чаена чаша хладка вода се слага1/2 чаена лъжичка салеп на прах и се добавя мед или захар по желание. Щом възври се оттегля от огъня и се посолява с щипка прах от Radix Zingiberae (джинджифил). Като се изпие до половината пак се поръсва със стрит джинжифил.

Как да берем билките

Неспазването понякога u на най-дребните наглед условия за отглеждане, бране, сушене и съхранение, може да доведе до лоши резултати.

Например брането на маточината, която е ценна билка става обезателно в сухо време и сутрин, след като се вдигне росата. Цветът от лопена е също скъпа дрога. Той се съхранява изключително трудно, затова след изсушаването му, трябва да бъде продаден или да се изконсумира веднага. Не бива да се забравя и фактът, че билките са лек и е задължително да бъдaт приготвени в изключително хигиенични условия. Затова всеки, които има намерение да бере и обработва билки, трябва да разполага с помещения за сушене и за складиране на сухите билки. За целта са подходящи обширни, проветриви и сухи помещения, които да могат и да се затоплят изкуствено. Ако са извън населено мястото или на върха на някой баир или в по-висока местност. Ако пък са в границите на село или град, добре е да бъдат разположена далеч от прашните улици или шосета.

Сушилнята трябва да разполага с повече прозорци, или врати, така че с отварянето им, според посоката на вятъра да става изкуствено въздушно течение. Тя не бива да се намира в близост до реки, блата, мочурища или усойни гори.

И още едно важно условие – всеки, които бере билки, събира само толкова, колкото му е необходимо, било то за лично ползване или с цел обработване и продажба. В никакъв случай не бива тези ценни растения да останат необработени, да се развалят и изхвърлят. Още повече, че ако билките не се берат в разумни количества, естествените запаси от тях постепенно ще се изчерпят.

Общо взето, надземните части трябва да се сушат, колкото се може по-бързо, за да не се стигне да химически промени в растителните тъкани.